Декамерон

Декамерон

Декамерон е сборник от 100 новели, създаден от Джовани Бокачо през XIV век (между 1348 и 1353 г.) и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция, Бокачо обрисува духовния климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс.

Историите в сборника обхващат широк спектър от еротичното до трагичното. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Авторът показва покварата на морала в тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Акцентира се върху индивидуалното вместо върху типичното.

Книгата “Декамерон” съдържа 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета. Произведението, съдържащо в себе си чертите на ранния Ренесанс, а именно оптимизма и любовта като движеща сила, е отражение на хуманистичния светоглед на Бокачо. Този светоглед сам по себе си е едно отражение на идеите на Ренесанса, където човек може да надмине себе си. Засиленият интерес към чувствения свят на човека и пълното признаване на човешката индивидуалност са само част от основните черти на текста, които могат да се проследят и в двете сюжетни линии - на разказвачите и на героите в новелите.

1348-1353

Creative Commons Public Domain (CC 0)

EPUB