Search using this query type:

Search only these record types:




Advanced Search (Items only)

Човешка комедия

Identifier

Title

Човешка комедия

Subject

Description

„Човешка комедия“ е епически цикъл от 95 завършени и 48 незавършени творби (романи, повести, разкази) на френския писател Оноре дьо Балзак, разкриващи облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия. Заглавието е по аналогия с това на Дантевата „Божествена комедия“.

Всяка история е поднесена сама за себе си, но героите се появяват многократно в различни произведения. Първите части от цикъла са написани без глобален замисъл, но от 1830 г. Балзак започва да групира първите си романи „Sarrasine“ и „Gobseck“ в серии, озаглавени „Сцени от личния живот“. През 1833 г., с публикуването на „Йожени Гранде“, започва втора серия, озаглавена „Сцени от провинциалния живот“. Най-вероятно през същата година у писателя се ражда идеята героите да се появяват отново от един роман в друг и тя намира отражение за първи път в „Дядо Горио“ (1834–5 г.). През 1834 г. Балзак пренарежда творбите си в три по-големи групи:

„Уроци за маниерите през 19-ти век“,
„Философски уроци“,
„Аналитични уроци“.
В писмо до Мадам Ханска (Madame Hanska) през 1834 г., Балзак обяснява, че „Уроци за маниерите“ ще изучават следствията на обществото и ще обхващат всички жанрове, социални класи, възрасти и професии на хората. „Философски уроци“ са за причините, които пораждат тези следствия. Накрая, третата група ще се занимава с принципите зад тези явления.

През 1839 г. в писмо до своя издател, Балзак споменава за първи път заглавието „Човешка комедия“ и то влиза в договора през 1841 година. Публикуването през 1842 г. е предшествано от уводните бележки „Avant-propos“, където авторът описва основните принципи и цялостната структура на поредицата. Балзак дава подробен списък от писатели, които са повлияли при работата му — сред тях са Уолтър Скот, Франсоа Рабле и Мигел де Сервантес.

Балзак пише исторически романи — жанр, познат още от творбите на Уолтър Скот, Джеймс Фенимор Купър и във Франция — на Александър Дюма и Виктор Юго. По-късните му произведения са повлияни от популярния „римски фейлетон“ и мелодрамата. По-късите му творби съдържат фантастични елементи, сродни с тези от готическите романи, но често използвани с много по-различни цели.

Темите, които Балзак засяга, са разнообразни. Писателят често скърби за загубата на предреволюционното общество на честта, което особено след падането на Шарл X се изражда в общество на парите. „Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление“ — това възприятие от „Red Inn“ (Червената странноприемница) често се повтаря в „Човешка комедия“, като биографична истина (персонажът на дядо Горио е свързан с Революционната армия) и като символ на френското колективно осъдително отношение към ужасите на Революцията (най-ясно изразени след смъртта на Луи XVI). Другият източник на сила е благородническият произход. Хората с чиста кръв се стремят към титла, а благородниците към висшата аристокрация.

Замислената от Балзак сбирка така и не бива завършена. След смъртта си писателят е признат за един от основателите на критическия реализъм като течение в литературата.

Source

Chitanka.info

Publisher

Chitanka.info

Date

19 век.

Rights

Creative Commons Public Domain (CC 0)

Format

EPUB

Item Relations

This item has no relations.

Citation

Оноре дьо Балзак, “Човешка комедия,” Uwekind Resource Centre, accessed December 6, 2019, http://library.uwekind.com/items/show/336.